Въпреки войната Украйна поднови футболното първенство
" Сърцето ме боли, като си помисля за Харков – споделя вратарят Денис Сидоренко. – Ракета удари подготвителното ни игрище, не остана нищо от мястото, където играехме. "
На 22 февруари отборът на Сидоренко – " Металист ", организира подготовка по време на тримесечната зимна пауза в украинското футболно първенство. Два дни по-късно всичко спря – Русия стартира военната инвазия.
Сега, шест месеца след началото на войната, Украйна възобновява своите вътрешни футболни шампионати без значение от непрекъснатата заплаха, която носи продължаващият спор.
За последно мачове в страната имаше през декември, а по-късно стартира зимната пауза. Решението за отменяне на оставащата част от сезон 2021/22 бе дефинитивно взето през април. " Шахтьор " (Донецк) тогава имаше 47 т. на върха в класирането, с две повече от " Динамо " (Киев).
През юли бе обявено, че по разпореждане на президента Володимир Зеленски новият сезон ще почне на 23 август – Ден на националното знаме на Украйна. Първият мач – сред " Шахтьор " (Донецк) и " Металист " (Харков), се игра на Олимпийския стадион в Киев пред празни трибуни и приключи 0:0. В същия ден се играха още три дуела. На следващия ден обаче - в сряда, дуелът " Рух " (Лвов) и " Металист " (Харков) бе преустановяван поради
три закани за въздушна офанзива по време на срещата.
Все отново футболистите събраха храброст и го доиграха, като " Металист " завоюва с 2:1. Като образно доказателство, че завръщането на футбола няма да е толкоз елементарно.
" Рестартирането на футбола е огромна стъпка за нашата страна – разяснява президентът на украинската футболна асоциация Андрий Павленко. – Това е знак, че Украйна може и ще победи. И също по този начин е сигнал към обществото, че сме уверени. "
От началото на съветската инвазия доста тимове се реалокираха в градове в западната част на страната (като Лвов), които се смятат за по-безопасни спрямо други украински райони.
Грандът " Динамо " (Киев) е измежду тези, които считат да останат на място и да играят в столицата или в покрайнините. " Металист ", тимът на вратаря Сидоренко, обаче се реалокира да тренира в Ужгород, на границата със Словакия – на 1300 км от Харков, където някои региони бяха тотално унищожени.
" Когато ние, футболистите, се срещаме, си приказваме за всичко – кой къде е бил, когато войната стартира, какво сме правили по това време... – споделя 33-годишният Сидоренко, който през февруари отпътува със аероплан за Западна Украйна с приятелката си и скоро по-късно подписа брак с нея. – Сега упражняваме доста крепко. Искаме да вършим нашите почитатели щастливи и да печелим всеки мач. "
Все още не престават полемиките с Министерството на защитата по отношение на това по какъв начин е най-добре да се организират мачовете този сезон. Според министъра на спорта Вадим Гутсаит няма да бъдат допускани фенове по трибуните,
утвърдените игрища ще бъдат снабдени с бомбени укрития
и сирени за уведомяване при въздушно нахлуване, а също така към тях ще има военно наличие. Футболистите на всички тимове към този момент са предупредени да се прибират в бомбоубежищата при сигнал за паника.
" Много е значимо да възстановим футболните шампионати в страната – споделя той. – Да продължим да се състезаваме, ще продължим и да се борим и ще победим. Украинският спорт ще завоюва победа на всички фронтове и не може да бъде спрян. "
" Добре е, че ще се играят мачове във всички лиги. Това ще повдигне духа на всички ", счита и футболният шеф Павленко.
Анна Мирончук, състезател на женския отбор на " Динамо " (Киев), споделя, че тимът е разчувствуван от вероятността за завръщане на футбола. Според нея това им оказва помощ да откъснат мислите си от войната най-малко за малко. " За всеки състезател е огромна наслада да се върне на терена, да играе, да вкарва голове, да печели. Но по-късно взимаме отново телефоните си в ръка и виждаме новините и какво става в страната ", споделя Мирончук.
След съветската инвазия много нейни съотборнички е трябвало да живеят в бункери за по две, а някои и повече седмици.
" Никой не знаеше какво ще стане с футбола – изяснява треньорът на женския " Динамо " Володимир Петренко. – Но шефът на клуба не ни изостави, плащаше ни заплатите. Правехме занимания по " Зуум ", давах на девойките самостоятелни задания. Имахме инструктор по йога, само че, несъмнено, да тренираш самичък не е същото. "
В месеците след началото на нашествието мъжкият тим на " Динамо ", " Шахтьор " и националният отбор на Украйна изиграха поредност от другарски мачове отвън страната, с цел да съберат пари за самодейността " Световен тур за мир ".
" На първите мачове
някои от нас плачеха по време на националния химн –
спомня си вратарят на " Шахтьор " Анатолий Трубин, който има два мача за националния отбор на Украйна. – " Шахтьор " ме отгледа и по тази причина съм постоянно благополучен да играя с фланелката на този клуб. "
" Шахтьор " към този момент изкара осем години в заточение, защото бе заставен да напусне източния град Донецк, когато избухнаха боевете с проруските сепаратисти през 2014 година Сега градът е на фронтовата линия във войната.
И тъй като тимът водеше в украинската лига, когато сезонът бе анулиран, си заслужи място в груповата фаза на Шампионската лига този сезон. " Динамо " стигна до плейофа с " Бенфика ", до момента в който " Днипро-1 " среща кипърския АЕК (Ларнака) в опит да влезе в групите на Лига Европа.
Разбира се, УЕФА разпореди домакинските мачове на украинските тимове да са извън страната и " Динамо ", да вземем за пример, игра първия двубой с " Бенфика " в полския град Лодз (мачът приключи 0:2, а по-късно киевчани отпаднаха с общ резултат 0:5), а " Днипро-1 " посрещна АЕК на стадиона в Кошице (Слвк), където отстъпи с 1:2. " Шахтьор " пък ще семейства на стадиона на " Легия " (Варшава) в мачовете си в групите на Шампионската лига.
Но до момента в който някои украински тимове към този момент започнаха сезона, два от първодивизионните надали ще се върнат скоро на терена. " Десна " (Чернигов) бе на 7-о място при съветската инвазия през февруари. Градът в Северна Украйна, покрай границата с Беларус, през март бе изцяло обграден от съветските войски. Обсадата продължи дълго и в капан попаднаха десетки хиляди поданици, доста жилищни здания бяха обстрелвани и разрушени.
Теренът на " Десна " – стадион " Юрий Гагарин ", понесе тежки провали. Членовете на треньорския екип взеха оръжие и се включиха в отбраната на града, а клубът оказа помощ за набиране на средства за закупуване на термовизионна техника и дронове. Руснаците се изтеглиха при започване на април, само че следва още доста работа за възобновяване на вредите.
Олександър Драмбаев е състезател на " Мариупол ". Едноименният град е в руини след съвсем три месеца безмилостни бомбардировки и в този момент е в съветски ръце. " Футболен клуб " Мариупол " сега не съществува ", казва 21-годишният бранител, който в оня миг е бил състезател чартърен в " Шахтьор ".
Драмбаев се е намирал в чужбина, когато първите съветски танкове преминават границата през февруари. Само 15 минути преди да се качи на самолета за Украйна той научава за нападението. Съотборници започнали да му изпращат известия, че ракети падат покрай домовете им. Нямало е по какъв начин да се върне в Мариупол, споделили му да си търси различен тим.
И в този момент Драмбаев е чартърен в белгийския " Зулте " (Варегем). Но към момента мисли за родния си клуб. " Липсва ми Мариупол. Бях се влюбил в града, имахме прелестен терен, напълно неотдавна тревното покритие бе възобновено. Имам една фланелка на " Мариупол " и я нося тук, в Белгия. Акт на същинска смелост е да се рестартира футболът в Украйна. Радвам се за това, само че в това време съм доста обезпокоен. "
На 22 февруари отборът на Сидоренко – " Металист ", организира подготовка по време на тримесечната зимна пауза в украинското футболно първенство. Два дни по-късно всичко спря – Русия стартира военната инвазия.
Сега, шест месеца след началото на войната, Украйна възобновява своите вътрешни футболни шампионати без значение от непрекъснатата заплаха, която носи продължаващият спор.
За последно мачове в страната имаше през декември, а по-късно стартира зимната пауза. Решението за отменяне на оставащата част от сезон 2021/22 бе дефинитивно взето през април. " Шахтьор " (Донецк) тогава имаше 47 т. на върха в класирането, с две повече от " Динамо " (Киев).
През юли бе обявено, че по разпореждане на президента Володимир Зеленски новият сезон ще почне на 23 август – Ден на националното знаме на Украйна. Първият мач – сред " Шахтьор " (Донецк) и " Металист " (Харков), се игра на Олимпийския стадион в Киев пред празни трибуни и приключи 0:0. В същия ден се играха още три дуела. На следващия ден обаче - в сряда, дуелът " Рух " (Лвов) и " Металист " (Харков) бе преустановяван поради
три закани за въздушна офанзива по време на срещата.
Все отново футболистите събраха храброст и го доиграха, като " Металист " завоюва с 2:1. Като образно доказателство, че завръщането на футбола няма да е толкоз елементарно.
" Рестартирането на футбола е огромна стъпка за нашата страна – разяснява президентът на украинската футболна асоциация Андрий Павленко. – Това е знак, че Украйна може и ще победи. И също по този начин е сигнал към обществото, че сме уверени. "
От началото на съветската инвазия доста тимове се реалокираха в градове в западната част на страната (като Лвов), които се смятат за по-безопасни спрямо други украински райони.
Грандът " Динамо " (Киев) е измежду тези, които считат да останат на място и да играят в столицата или в покрайнините. " Металист ", тимът на вратаря Сидоренко, обаче се реалокира да тренира в Ужгород, на границата със Словакия – на 1300 км от Харков, където някои региони бяха тотално унищожени.
" Когато ние, футболистите, се срещаме, си приказваме за всичко – кой къде е бил, когато войната стартира, какво сме правили по това време... – споделя 33-годишният Сидоренко, който през февруари отпътува със аероплан за Западна Украйна с приятелката си и скоро по-късно подписа брак с нея. – Сега упражняваме доста крепко. Искаме да вършим нашите почитатели щастливи и да печелим всеки мач. "
Все още не престават полемиките с Министерството на защитата по отношение на това по какъв начин е най-добре да се организират мачовете този сезон. Според министъра на спорта Вадим Гутсаит няма да бъдат допускани фенове по трибуните,
утвърдените игрища ще бъдат снабдени с бомбени укрития
и сирени за уведомяване при въздушно нахлуване, а също така към тях ще има военно наличие. Футболистите на всички тимове към този момент са предупредени да се прибират в бомбоубежищата при сигнал за паника.
" Много е значимо да възстановим футболните шампионати в страната – споделя той. – Да продължим да се състезаваме, ще продължим и да се борим и ще победим. Украинският спорт ще завоюва победа на всички фронтове и не може да бъде спрян. "
" Добре е, че ще се играят мачове във всички лиги. Това ще повдигне духа на всички ", счита и футболният шеф Павленко.
Анна Мирончук, състезател на женския отбор на " Динамо " (Киев), споделя, че тимът е разчувствуван от вероятността за завръщане на футбола. Според нея това им оказва помощ да откъснат мислите си от войната най-малко за малко. " За всеки състезател е огромна наслада да се върне на терена, да играе, да вкарва голове, да печели. Но по-късно взимаме отново телефоните си в ръка и виждаме новините и какво става в страната ", споделя Мирончук.
След съветската инвазия много нейни съотборнички е трябвало да живеят в бункери за по две, а някои и повече седмици.
" Никой не знаеше какво ще стане с футбола – изяснява треньорът на женския " Динамо " Володимир Петренко. – Но шефът на клуба не ни изостави, плащаше ни заплатите. Правехме занимания по " Зуум ", давах на девойките самостоятелни задания. Имахме инструктор по йога, само че, несъмнено, да тренираш самичък не е същото. "
В месеците след началото на нашествието мъжкият тим на " Динамо ", " Шахтьор " и националният отбор на Украйна изиграха поредност от другарски мачове отвън страната, с цел да съберат пари за самодейността " Световен тур за мир ".
" На първите мачове
някои от нас плачеха по време на националния химн –
спомня си вратарят на " Шахтьор " Анатолий Трубин, който има два мача за националния отбор на Украйна. – " Шахтьор " ме отгледа и по тази причина съм постоянно благополучен да играя с фланелката на този клуб. "
" Шахтьор " към този момент изкара осем години в заточение, защото бе заставен да напусне източния град Донецк, когато избухнаха боевете с проруските сепаратисти през 2014 година Сега градът е на фронтовата линия във войната.
И тъй като тимът водеше в украинската лига, когато сезонът бе анулиран, си заслужи място в груповата фаза на Шампионската лига този сезон. " Динамо " стигна до плейофа с " Бенфика ", до момента в който " Днипро-1 " среща кипърския АЕК (Ларнака) в опит да влезе в групите на Лига Европа.
Разбира се, УЕФА разпореди домакинските мачове на украинските тимове да са извън страната и " Динамо ", да вземем за пример, игра първия двубой с " Бенфика " в полския град Лодз (мачът приключи 0:2, а по-късно киевчани отпаднаха с общ резултат 0:5), а " Днипро-1 " посрещна АЕК на стадиона в Кошице (Слвк), където отстъпи с 1:2. " Шахтьор " пък ще семейства на стадиона на " Легия " (Варшава) в мачовете си в групите на Шампионската лига.
Но до момента в който някои украински тимове към този момент започнаха сезона, два от първодивизионните надали ще се върнат скоро на терена. " Десна " (Чернигов) бе на 7-о място при съветската инвазия през февруари. Градът в Северна Украйна, покрай границата с Беларус, през март бе изцяло обграден от съветските войски. Обсадата продължи дълго и в капан попаднаха десетки хиляди поданици, доста жилищни здания бяха обстрелвани и разрушени.
Теренът на " Десна " – стадион " Юрий Гагарин ", понесе тежки провали. Членовете на треньорския екип взеха оръжие и се включиха в отбраната на града, а клубът оказа помощ за набиране на средства за закупуване на термовизионна техника и дронове. Руснаците се изтеглиха при започване на април, само че следва още доста работа за възобновяване на вредите.
Олександър Драмбаев е състезател на " Мариупол ". Едноименният град е в руини след съвсем три месеца безмилостни бомбардировки и в този момент е в съветски ръце. " Футболен клуб " Мариупол " сега не съществува ", казва 21-годишният бранител, който в оня миг е бил състезател чартърен в " Шахтьор ".
Драмбаев се е намирал в чужбина, когато първите съветски танкове преминават границата през февруари. Само 15 минути преди да се качи на самолета за Украйна той научава за нападението. Съотборници започнали да му изпращат известия, че ракети падат покрай домовете им. Нямало е по какъв начин да се върне в Мариупол, споделили му да си търси различен тим.
И в този момент Драмбаев е чартърен в белгийския " Зулте " (Варегем). Но към момента мисли за родния си клуб. " Липсва ми Мариупол. Бях се влюбил в града, имахме прелестен терен, напълно неотдавна тревното покритие бе възобновено. Имам една фланелка на " Мариупол " и я нося тук, в Белгия. Акт на същинска смелост е да се рестартира футболът в Украйна. Радвам се за това, само че в това време съм доста обезпокоен. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ